мисли (п)разни мисли. В коша...

Петък, Февруари 25, 2005

тъпи куки

Тъпи куки!!!
Не, не съм наркоман, не нарушавам закона, дори не пуша и цигари, няма никаква причина да говоря зле за полицията. Няма и да го правя.

Обаче има аааааааадски тъпи куки!!! По-тъпи от селскостопанска крава!

Какво ми се случи преди малко:

Дзън дзън, звъни се на вратата. Шпионирам - униформа. Отварям - Добър Ден, учтивувам.
- Здравей. Антоанета Георгиева?
- Ами... ъъъъ... няма я. да и предам нещо?
- Абе я й се обади!
- Ами... ъъъъ... Добре.
Телефонирах, телефонирах. Гласова поща. Гусин полицай си влезе вкъщи без да пита. Усещам странен мирис на чесън. Фуражката му е закривена, има бирено коремче. Абе мама му стара мирише не само на чесън, но и на цигари. И на нафталин. Еклхафт. Пак гласова поща.
- Ами... ъъъъ... Не мога да се свържа с майка ми. Да и предам нещо?
- Абе, ти на Марин лапето ли си?
Бам!!!!
Бам Бам Бам Бам!
Отвътре се опитва да избухне смях, кикотене, кискане. " Ти на Марин ЛАПЕТО ли си?" Той се сблъсква с удивлението и накрая не излиза нищо. Добре че. "Ам чкошмуй? я как да ни съм? На Марин съм я, га няа съм на Марин. Ама отга спрех да са напикавам май не съм лапи."
- Ами... ъъъъ... Да, аз съм
- Аз съм на Пьенкъ от Колю Ганчуу синъ, Пьетко бе, Пьетко. Га баща ти беше тука още са знаихми с негу. Ама отга отиди в Гирмания не съм гу виждъл. Той убажда ли и съ?
- Ъъъъ... да. Май месец може и да дойде.
- Ам нищо, га дойде да са убади.

Взе си един лист без да пита, накара ме да продиктувам телефона на майка ми и си тръгна. Остана споменът за него и миризмата на чесън.

Събота, Февруари 19, 2005

мдаа и аз си имам вече блог

супер яко. Още хипер-боклук, непрочетен от никого хаха.

Ами аз ще си го пълня пък!