come back ?home?

Дойде!

Дирк Бекман се върна в България, макар и за 10 дни.

Не вярвах, че ще го направи, не мислех, че е останал с добри спомени от престоя си тук.

Върна се. И изглеждаше радостен като стъпи на Сз земя (на красивата ни автогара)!

Хвала вам. Дано се накефи тези дни.

От днес българските улици са още по-опасни.

Другарки и другари,

Взех си изпита, пазете се.

Благодаря ви!

the power of meditation part II

Мантра - личният звук. Звук, който има власт над теб. Купуваш си го. Не вярваш ли? Той те пази и ти дава сила. И медитираш.

Ето го и втория ден, най-важния. Денят, в който получих своята лична мантра.

Получаването на мантра в миналото е било много рядка възможност. За да постигне това, човек е трябвало да зареже семейството си и да отиде да чиракува на някой голям гуру. След години чиракуване гуруто мооожел да даде мантра, като това ставало със много дълъг и сложен ритуал. Сериозна работа. Даже непостиживма за човек, който държи на свободата си, гледа телевизия, пие(л) Кока-Кола и свикнал да живее в общество, не в манастир. И обича компютъра си. Много.

Но от миналия век това учение е било изведено от манастирите, вече не е толкова трудно да се добереш до мантра. Стига да срещнеш някого, който може да ти я даде.

Знаейки тези неща се чувствах привилигирован, неприятно чувство.

Отново дойдох навреме, бях купил подарък на Ананда преди това. Много як родопски чан, радвах се, че го купих. Заедно с Томи и другото момиче от американския в Благоевград. Та така де, седнах и зачаках. Започнахме с малко думи какво точно ни предстои. После Ананда каза, че е време да започнем с Пуджата. Беше адски странно.

Дадоха ни по едно цвете и станахме прави. Отпред беше направено нещо като... хм, как да го опиша. Бяха събрани всички дарове на едно място, цветя, плодове и бели кърпи. Беше много красиво и обилно. Имаше освен това снимка на Гуру Джи (Шри Шри Рави Шанкар) и на някакви други гурута, по-минали, свързани с медитация. Всичко странно ми напомни на кръщене или погребние. На масичката имаше освен това и някакви други неща, май земя (почва) и боя или и аз не знам какво. И свещи и някакви кадящи работи, миришеха много хубаво.

Ананда започна с ритуала. Просто запя. Освен че е адски красива, със страхотно излъчване и младолика, тази жена и пее страхотно. Наистина страхотно. Запя някакви песни на санскрит и правеше някакви работи, свързани с ритуала.. А ние си стояхме прави и гледахме. Пеенето продължи дълго, може би 20 минути. После ни помолиха да излезем и един по един да влизаме при нея, за да си получим мантрите. Вън нямахме право да говорим, само седяхме и дори не се гладхме. Беше ми адски странно, не разбрах какво става и какво ще става. После привикаха първия. Нямаше го към 2 минути, а като се върна изгеждаше доволен и усмихнат. Седна и затвори очи. А нямахме право да говорим, а исках много да питам. Чуваха се само инструкции. "мисли мантрата, не я изговаряй. После я хвърли. Като дойдат мисли пак се върни при нея." "Think the mantra. Do not focus on it, just think it. And then drop it!" (казах ли, че имаше и някакъв британец в курса?) Нямах търпение и аз да си получа мантрата, не исках само да седя и да гледам как другите си мислят нещо. Но, моят късмет е пословичен, минах почти последен.

Влизайки в стаята веднага усетих приятния мирис и спокойствието. Беше хубаво. После седнах до Ананда и след малко тя изговори мантрата ми. Получих я!!! Най-някрая!!! Аз вече имах собственост на нещо важно, което ще ми служи цял живот! Нещо лично мое, което никой друг никога няма да знае и което никога няма да загубя.

Върнах се после в "чакалнята" и си мислех мантрата известно време, за да я затвърдя. (and then drop it!) И накрая всички, вече с мантри, се върнахме в стаята и направихме първата си обща медитация.

Ето малко инфо за случилото се: проучвания в Германия показват, че в град, в който медитира група хора, престъпността намалява с няколко процента. Факт, доказан. Затова по време на войната в Косово там са пратени стотици хора, но без пушки или бронежилетки, а само със съзнанието им. Те са се борили с войната седейки и медитирайки. Яко, а? Спирам с фактите, защото са много и не искам да ги изброявам тук. Най важното е, че това го имаше и в Стара Загора, ние медитирахме, пратихме хубави вибрации на добри и лоши.

Само че аз имах проблемче. Беше ми хубаво в началото, супер беше. После обаче исках да си тръгна. Не издържах повече, струваше ми се, че са минали 30-40 минути вече, може би и час. Едва дочаках края, а когато отворих очи видях, че всичко всъщност е продължило само 15-20 минути. Шаш. После говорихме дълго за медитацията, как е минала. Всички бяха доволни, с мантра наистина се влиза много лесно много дълбоко. Ананда ни обясни куп работи, беше нистина нужно. Разбрах и защо ми се е сторило дълго. Имах съмнения дали съм медитирал правилно, но тя ги разсея. Тя ни каза всичко, което трябваше да знаем. Чувствах страхотна благодарност. После дойде съмнеието дали мантрата ми е истинска, дале е възможно тя някак да се е объркала, но след една-две самостоятелни медитации вече нямам никакво съмнение. На третото й произнасяне започвам да усещам промяна.

Това беше вторият ден. После имахме Сатсанг, среща, демек йога-купон. Беше много яко, само се подразних на хората с фотоапарати, които постоянно снимаха Ананда като музеен експонат.

На третия ден медитирахме отново, дейтвията бяха същите, но беше адски ралично. Коренна разлика с предния ден, всичко ми се стори не повече от 3-5 минути. Бях много изненадан, когато тя каза, че свършваме. Погледнах часовника, за да се убедя, че са минали 20 минути. Странно, говорих с другите, никой друг не беше усетил такава разлика. Но се чувствах невероятно. Зареден за месеци напред.

Оттогава се старая да намеря време да медитирам по две пъти на ден и когато успявам се чувствам страхотно. Въпреки че дадох доста пари си мисля, че си заслужаваше. Страхотна работа!

ново! Не си купувайте!

Не си купувайте новия брой на Сини Рози, защото той е безплатен. Вземете го, без да го купувате!

Само че преди това ви трябва mozilla firefox. Няма да ви убеждавам дълго в качеството му, просто ще ви кажа, че това е най-добрият браузър в моента. не-майкрософтски.



Ето го и самият брой:
хътътъпъ://blr.cult.bg/

the power of meditation

Медитация, напускане на тялото ти, минаване отвъд подсъзнанието. Истинска нирвана, без дрога и опияти. Звук, който съответства на вибрацията на тялото ти. Всичко това в България.

Нарочно исках да ми поотлежат мислите около медитацията, за да ги опиша по-обективно. Ето го и блога за първия ден от въвеждането ми в тайнството на медитацията.

Разбрах за курса на "Изкуството на Живота" по Сахадж Самади медитация. Говорих с Косьо, моя гуру, той ми препоръча да ида, защото курсът щял да е як. Той казва за всички курсове де, че ще са много яки , но от чисто любопитство реших да ида. И заради учителката - германка, няма да е зле да си опресня шпрахето. И заради още един човек. Енивей.

Наканих се и преглътнах немалката такса за курса. Снабдих се, както заръча Косьо, с бяла кърпа, цвете и три различни плода. Не знаех защо са ми, можех само да се чудя. Не знаех и каква точно ще е медитацията, но нарочно отидох без високи очаквания, за да не се разочаровам.

Пристигнах точно навреме, а заличката (апартамента на Косьо) вече беше почти пълна, което ме учуди, това бяха около 40 (!) човека. Познавах само някои от тях, участвали в други курсове - по йога и дихателни техники. Хората са дошли от цяла България, запознавам се с Томи, учи бизнес в Американския в Благоевград, тук за курса. Имаше много хора от Пловдив. Раздадоха ни анкети и събраха парите. Анкетата запитваше дали съм наркозависим или в лудница, не съм. Декларирах, че няма да преподавам наученото, затова и ще спестя тук някои от работите.

Когато всички анкети бяха готови седнахме и зачакахме учителката. Казвала се Ананда, не съм чувал такова немско име, може би идва от санскрит.

Влизането и беше един от най-впечатляващите моменти в целия курс. Тази жена изглежда невероятно! Беше облечена в бяла мантия, в индийски стил. Усмивката и беше от ухо до ухо, цялото й същество се смееше. Лицето и - много красиво, младо. Тя е стройна и излъчва сила. Всички ахнаха, веднага настъпи пълна тишина и цялата атмосфера се смени. Спогледах се с няколко човека, тяхната реакция беше същата, попитах се дали тове не е видение. Седна пред нас, на централното канапе, до снимката на Шри Шри (основателят на "Изкуството на живота", индийски гуру, в момента номиниран за нобелова награда за мир). Кшищоф я представи с няколко думи, част от които ме впечатлиха доста. Той каза, че тя се занимава от 35 години с медитация. 35!!! Това значи, че е най-малко на 53, а изглежда на 33!!!! Трудно ми беше да повярвам.

След това тя взе думата. Обясни ни какво е това медитацията, яде ли се, пие ли се. Всъщност медитацията е "the art of letting go", изкуството да се освободиш. От стрес, от мисли за миналото и бъдещето, от притеснения, от страхове, от умора. Така ставаш по-концентриран, тялото се подмладява, духът се вкарва в равновесие, прекрасно лекарство срещу депресии. Медитацията, която вече научихме, се казва Сахадж Самади, "Самади" е състоянието, в което съзнаваш, че съществуваш, духът ти обаче е така да се каже извън тялото, извън 20-те процента съзнание, дори извън 80-те процента подсъзнание, достигане на състоянието в което умът е в нашето истинско безкрайно Аз. "Сахадж" означава лесно. Тоест медитация, в която състоянието "Самади" се постига лесно. Това става чрез т.н. мантра, специален индивидуален звук, съответстващ на вибрациите на нашето тяло. Получаването на мантра щяло да стане на другия ден. А в онзи първи ден искала да се запознае със всеки лично, в кратък разговор. Разбрах и защо са кърпите и плодовете и цветята - личната мантра се дава на специален древен ритуал, "Пуджа", на който на учителя трябва да бъде направен дар в знак на благодарност.

Ананда отиде в отделна стая, при което всеки отиваше при нея на личен разговор. Докато чаках бях притеснен. Страх ме беше от нея, тъй като съзнавах, имах такова чувство, че тя разбира що за човек си веднага щом те види. Страх ме беше дали няма да ми даде лоша оценка, дали няма да ми се навъси, а казано от нея щеше да ми пука доста. Чувствах се все едно пред изпит. Но имаше и нетърпение, исках да я докосна по ръката, за да се обедя, че е от плът и кръв. Преди да вляза си поговорихме с другите, клзкарствахме. "Тя е като извадена от икона", "Наистина ли е над 50?!?!?!", "Страхотна е!".

А самият личен разговор ме поразочарова. Не че ми даде някаква лоща оценка, просто не се случи нищо. Прие ме много добре, видя бланката (не взимам hard drugz, не съм психически нестабилен, участвал съм преди това във водени медитации), каза че няма какво да коментира, че се радва че съм тук. Нищо интересно, нито положително, нито отрицателно. Но и нямаше вече страх.

Разбрахме се за следващия ден, аз бях втора сняма ;), тръгнах към къщи зареден с положителни емоции, с добро настроение и очаквания.

Край на ден първи.

smokkkky

Сърфирайки из нета пак срещнах глупости за цигарите, които ме провокираха да изкажа мнение.

“Тютюнопушенето сериозно уврежда здравето” – това предупреждение присъства по закон на всяка кутия цигари, но то е и тежка присъда за пушачите. Доказан медицински факт е, че любовта към цигарения дим може да доведе до над 30 заболявания, сред които рак, сърдечен удар и увреждания на зритението и слуха. Вредата от пушеното се свързва дори с някои видове левкемия."

Мнооого яко, няма що.


"Вие ще умрете, ще се гърчите като червеи, ще ви изгният белите дробове, ще ви мухлясат краката, а кръвта ви, преди да се втвърди, ще посинее. Ако не можете да спрете цигарите сами, потърсете лекар, който ще ви прдложи някоя глупост." Една от следните:

• Ще ви повтори всичко това още веднъж. С други думи ще ви каже: Спрете цигарите, иначе УМРЕТЕЕЕЕЕЕЕЕ!!! УМРЕТЕ ПО НАЙ-ГАДНИЯ И ГНУСЕН НАЧИН! РАЗЛОЖЕТЕ СЕ!
  
  Ц.
  
  Тва е много тъпо. Така надали някой ще спре цигарите. Единственото, което се постига, е, че се разваля настроението на цялата компания, включително на непушачите (а и те са важни, нали?). Пушачите ще си продължават да си пушат, само че ще се чувстват тъпо докато пушат. И ще започнат да пушат повече.
  Защо ли? Представете си следната ситуация - на лекар сте, той ви казва, че трябва веднага да спрете цигарте за един месец. Бам! Ама как така? Небето пада на главата ви, шашкате се и се спичате супер яко. И какво прави един пушач, когато е спечен? Не, не отива на разходка, той пали цигара, веднага след като излезе от лекарския кабинет.
  РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ СЪС СТРАШНИ НАДПИСИ НИКОЙ НЯМА ДА ОСТАВИ ЗА ДЪЛГО ЦИГАРИТЕ!
  Защото "ми се пуши бе да му ебам мамата. Шси пуша пък. Като си опъна ми става хубаво. След ядене. и междучасията. и с кафето на закуска. Шси пуша пък, няма да се измъчвам. По-добре да си пуша и да умра от нещо гадно, отколкото да се измъчвам постоянно." И наистина си е прав този човек, или? Със страх НЕ СТАВА!
  
  
• Лекарят ще ви изпише никотинови инжекции, никотинови дъвки, табекс или друга някоя фекалия.
  "Ще спрете цигарите без усилия!"
  Да бе да, сто пъти. Като Марк Твен. Пълни глупости са това, пълни! Обяснявам защо:
  Какво е пушенето? Зависимост от никотин. Ами, нали като по приемате чрез дъвка, лепенка или хапче, вие пак сте си зависими от него? И какъв е смисълът да вземете отровата по друг начин? Пак я има тази зависимост! Всъщност големият проблем е оставянето на лекарствата. Та нали когато взема никотинов заместител човек остава зависим! И когато спре да взима този заместител, то пак ще му се пуши. Ама по-яко, щото няма да си е опъвал цигарка с кафето сутрин. И ще запали. Така е и с лекарствата, които правят цигарите да воняр на гадно (те наистина вонят, но не и на пушачите) - когато спре това лекарство, те пак ще си миришат хубаво и тогава пак ще ни се пропуши. Това е временно решение, или по-скоро никакво решение.
  
  
• "АЗ имам толкова силна воля, че трябва да мога с волята си да ги откажа"
  Еми, сори, ама и това не става. Просто защото вредата от пушенето е по-слаба от чувството за пристрастеност. "Никой няма да умре от една цигара, само едничка, пуша си само тази, после пак ги спирам. Пуши ми се. мамка му. Имам воля, но не съм пушил вече 5 дни, сега ми се полага да запаля една цигара!" Не ви ли звучи познато? Трябва да имаш наистина ГОЛЯМА воля и да живееш месеци в мъчения, за да се усетиш, че може би като пушач всъщност ти е било по-хубаво, отколкото като мъченик. И наистина, по-добре да продължиш да пушиш, отколкото да се измъчваш постоянно и всеки ден, когато другите си пушат ("мамка им, завиждам") а ти гледаш тъпо отстрани и се мъчиш. НЕ, И ТАКА НЕ СТАВА!

А как става? Как се спират цигарите без грам усилие? Завинаги???
Ха-ха, тайна. Драсни мейлче, аз ще ти кажа. Без усилия, само с радост.
g_neytchev abv.bg