изборно

Хаха, адският изчаткал сън. Трябва да ида на врачка да го разгадае...

Сънувах, че съм на предаване. Със София си водехме, предаването свърши и както винаги я изпратих до тях. Но тя не живееше у тях, а в блока, където е ЗагБг. Входът беше адски странен, със мозайка на пода и на тавана. Абе супер красив, с високи тавани като на замък. После тръгнах на разходка, сам (???), и по едно време се сетих, че всъщност е минал само единият час от предаването и в момента трябва да съм в ефир. Бях точно до радиото, погледнах си джиесема - 9:47, време вече да закриваме. Паникьосах се страшно много, спекох се, но все пак отидох в радиото. Както си беше вечер изведнъж стана ден, но часът не се промени, тоест, стана светло, имаше хора по улиците, но аз пак си закъснявах за ефир, ужасно нещо. Беше ден и имаше адски много хора във фоайето, които се караха. Полицаят и звукорежисьорът ме питаха защо ме е нямало, бях повече от гузен, супер гадно ми беше, а тепърва щеше да има конско от редактори... А и заради мен, чувствах се безотговорен, глупав, засрамен.

После видях Стоян, който философски замислено си седеше до хората, които се караха. Погледнах го, не посмях да го питам какво е станало, нали бях гузен :) . Той ми каза, че е водил втория час, чудо.

Но защо се караха тези хора?

Ами идват от някакъв митинг пред общината и се караха за някакъв нотариален акт, едните прецакали другите. Бяха страшно запалени и на път да се сбият.

После се скарах с Борян и Камен и сънят свърши. Ей така...

С две думи - проблеми, караници, проблеми... Дали има връзка с изборите, дали има връзка с нещо въобще... просто нямам идея

А иначе - най-после реших за кого да гласувам :) Но иначе съм песимист за тези избори, тази вечер май ще е лоша вечер...

умно село

Много ми е тъпо днес... и май занапред ще е така. Тежка констатация.

Защо - комплекс причини.

1. Махмурлук

2. Предаване
Предаването по принцип свързвам с радост, очакване, задоволство, амбиция, хъс... тръпка.
Тя свърши. Няма я вече тръпката. Съвсем. Аз вече не искам това предаване, то не може да ми даде нищо повече. Тежка констатация. Спя пред микрофона и говоря пъъълни глупости... ужас, гадно ми е да си спомня... 3 години, хич не е малко.

3. Избори
"Не сме бегрешни, но сме истински"
Настръхвам. Живеем в адски бездуховно време. Тежка констатация. Спасителките пеят за НДСВ, Азис и устата искат да влязат в политиката, чалга звучи и при БНС. Не че имам нещо против чалгата, но чалга и политика? И... цялата предизборна кампания... Идва Новото Време, България - това си ти, Един за всички, всички за един.... Еми, глупаво е. Къде са мечтите, къде са идеите, къде е промяната??? Да, звучат добре тези фрази, но къде е сблъсъкът? Къде са митингите от 1990? 1996? Вярата в по-доброто бъдеще? Къде е царят ако щеш, в когото да повярваме? Хората имат нужда да вярват, да мечтаят, да избират... Да вярвам в Азис? В новото време? Дааа, свежи са им рекламите, имат красиви шапчици, но агитацията им е подобна на рекламна кампания на шампоан против пърхут. България ми прилича на смес от тъпо (хамериканско) консуматорско общество (Кошлуков е завършил ПиАр в щатите...) и ориенталска държава (... и има навсякъде чалга концерти!) с голяма доза балкански привкус. Защо по дяволите няма митинги, а само концерти??? Защо хората излизат, за да гледат азис, а не заради идеята? Цялата предизборна кампания ме депресира... и правителствената лотария, изпрати есемес на еди-кой си номер, така ли се създава гражданско съзнание? Ужс, ужс...

4. Квартал Зора - раздавах пликове там. Гето... Не искам никога повече там. Никога. Утре съм в лозенец...

5. Германия - не съм сигурен дали искам там... Тежка констатация.

6. Тя... - общуването ми с момичета винаги е приключвало с хубав провал...

Абе ужс...

Hardcore

Въвеждане в темата - каква е разликата според Братя Мангасарян между CD-ROM и обикновения ром? Ами първият съдържа информация, а вторият гледа да не съдържа никаква.

Периодът след бала за мен се характеризира с лека носталгия и гооолям мързел. И тотална липса на силни усещания. Или с една дума висша форма на неправененанищо. Куул :)

Слава Богу, появи се някаква занимавка на хоризонта. За пари ще агитирам хората за кауза която не одобрявам, но така е в политиката. Ще разнасям писма по адреси. Дотук добре, но има ли избори без кебапчета? Аха, адресите на някои от писмата започват със заплашителното "Кв. Лозенец" :)

Всъщност - на доста писма. Ще трябва да посетя около 50 адреса в квартала-гето, квартала на "крадливите, миризливите, плодовитите". Можех да откажа, но не го направих. Не исках. Страх ме е, но искам да ида там. Искам нещо, което да ме извади от ежедневието. Искам да се сблъскам с тези хора, да отида на тяхната територия, да обиколя всички улици и адреси, да говоря с тях, да ме е страх. Да ги помириша, да видя кофите им за боклук, къщите им, (щях да кажа канализацията им, но в този квартал няма такава...), училищата им... И после да се върна в моя си затоврен свят между телевизор, компютър, приятели и icq.

Интересно ми в каква посока ще се промени отношението ми към тях и... как ли ще реагират те... И ме е страх...