Това беше. Часът дойде. Адски апатично ми е и... не знам защо. След една безсънна нощ заминавам, всичко познато свършва и идва... не знам какво.

5 години съм знаел, че този ден ще дойде и все пак успя да ме свари неподготвен. Не знам отговорите на много въпроси - дали ще се чувствам добре, дали въобще си струва, дали изобщо ще се справя, там ли ще съм по-щастлив, дали няма да се качи талибан в самолета (дано не...), дали не предавам някого или нещо. Майната му. Тръгвам, пък Que sera, sera. Whatever will be - will be.

Нали няма да забравиш? :)

Махам си харда...