Ето ме отново :)
Причината да не пиша беше липсата на компютър, разбира се. Сега такъв проблем нямам за радост, но още нямам интернет, пиша на notepad.
Не знам колко време би ми отнело да опиша всичко тук... НАй/голямата новост и новина около мен е, че се чувствам добре. Да, наистина. Сега се сещам за четири основни причини>
Купих си захар. Не толкова захарта, а фактът, че проблемът ми за деня е захарта. Нямам какво да правя, освен да слушам The history of jamaican music и да пиша тук. Имам си вече план за семестъра, стая, компютър (и то добър), интернет, за какъвто в България не мога да мечтая, запознах се с много хора, българи, румънци, германци, англичани, американци, испанци, китайци (една се каъва Данг-Данг, викам й флинстоун), даже с един азербайджанец със златни зъби, който ме черпи казахстанска цигара (горкият пич идва от няква желязна диктатура и го е страх от полицията тука, въпреки че си е 100% легален!!!).
Освен това времето е страхотно. Невероятна златна есен. Цяла седмица пече слънце и е супер красиво.
И вече имам и представа какво ме очаква, кога какво ще вземам, необходимото спокойствие и чувство, че всичко си идва лека-полека на мястото.
Пък и го няма този начален страх от всичко и от всеки тук, мисля, че спрях да спичам.
Тук има невероятно много българи. Страшно много. Вече не се стряскам и не се обръщам като чуя някой да говори по хендито си на български. Наистина сме стотици...
И се запоънах с готини хора, наистина. Амбициозни, добри, забавни. Все хора, с които мога да си говоря не само за новото гадже на цоцолина.
За пръв път от доста време съм оптимист. Сега гледам напред към понеделник, когато всичко започва.
Дано се справя, а вече съм сигурен, че си струваше усилията.
