не искам да се връщам в България

Звучи страшно, нали!!!

Трябва да се изясни, и заради себе си, аз го осъзнах преди пет минути и се ужасих. Затова и пиша, за да убедя себе си, че наистина за пръв път го казах.

Да, изведнъж. Просто изведнъж го осъзнах. И се уплаших, както се плаша като забелязвам промените в себе си, които напоследък почти винаги са отрицателни.

Не искам да се връщам в България. Повтарям го тук, защото ми трябва време да осъзная, че наистина съм го казал АЗ и че май наистина го мисля.

Удари ме преди малко като гръм от ясно небе, просто предпоставките да се усетя дойдоха сега. Часът е 03:15, досега с Явката си говорехме за това как сме се променили и как ни е променила Германията. Лаф с добър приятел в три през нощта - перфектното време за "теоретизиране на екзистенциалността на социума" както сам той би казал. Нямаме пауър, не сме толкова открити към проблемите на нашите приятели, искаме работа и пари, алчни сме даже за пари. Все страшни констатации, добре че правенето им е първа стъпка в борбата с тях. И така, без никаква връзка осъзнах, че не искам да се прибирам в България. Сега. Това беше и първото уточнение. Казах го и на глас, уплаших себе си, а и Явката.

Не искам да се прибирам в България. Пиша го пак и пак, за да повярвам, че го мисля, защото ми трябва сила да го направя. Чувствам се все едно съм нарушил табу, забрана, обет, все едно въм изневерил, чувствам се виновен и затова го повтарям постоянно, защото пък май това е правилната нагласа. Все пак имам нужда от...

Уточнение: Искам да се върна заради семейството и приятелите. Заради липите, празниците, кирилицата навсякъде, лютеницата в магазините, сергиите с мартенички по главната, Петър Берон (на банкнотите от 10 лв), лил рок, счупените плочки-изненада по улиците и цялата атмосфера, с която бях свикнал и която обичам. Искам и съм почти (преди 5 минути още го нямаше това почти) сигурен, че ще се върна, някой ден и за постоянно. Сега обаче не искам.
И СЕГА-то е ключът. Сега НЕ, по-късно ДА. Просто приоритетите ми са се изменили дотам, че блок-седмицата ми по комуникация, изпитът по финансиране и инвестиции, по счетоводство и по медийна теория и по медийни институции са нещата, за които си мисля сега. Вече не е само и единствено България. И искам да се справя с тях, а това желание ме задържа тук, в Германия, в Бохум, в Папенбург, ще ходя с добре познатия бус 372 до унито, ще обсъждам кой шофьор е днес, колко шибано е времето, колко грозен е университета, какво се е случило из общежититето. Приемам ежедневието си и наличието на цели го изпълват със смисъл. Затова и не ми се прибира - няма смисъл. Просто се зачудих какво аджеба ще правя ако се прибера в БГ? Нищо, нищо не мога да правя. Затова ще си седя тук. Пред мен са изпити, докато ги взема ще съм тук. И ще ми е хубаво. После ще се прибера в бг и ще ми е още по-хубво. И после пак. Просто логично заключение, това е.

Сега не искам в България и така е най-добре за мен.