wm

чувствата се запазват, докато са пресни. когато няма снимки един пост върши добра работа.

Празник.

искаше ми се отдавна да усетя световното. мислех си, че съм го усетил като бях на рурщадион на откриването и после на италия-сащ. на така наречените фен-фестове. не. хотелите в бохум може да са пълни с туристи, може да граничи до два града, в които има стадиони с пет звезди и мачове, но не е същото.

след три лекции се чувствам уморен. и мисълта какво ме чака утре също ме уморява. обаче желанието за събитие ново, специално, може би веднъж в живота, дава сили. заредих се с биричка, пооправих си (бавно и славно) настроението и в осем и дванайсет вече бях в метрото. на път за вестфаленщадион, където бразилия срещна япония. метрото си беше същото гадно U35, "n?chste haltestelle brenscheder stra?e. austieg rechts." банално, омръзнало. металният, изкуствен глас побърква след като го чуеш безброй пъти. този път не ми пукаше. махах се, с биричка и готини хора. в с-бана (влака) на път за дортмунд вече беше различно - имаше повече хора с бразилски знамена, беше препълнено за с-ка. Настроението обаче се смени съвсем на гарата там - много по-пълна отколкото я познавам. и всички хора бяха пъстри - зелено-жълти, бяло-червени, намазани. метрото не беше като бохумското. u45 (от гл. гара до стадиона, дортмунд), спирките бяха други. хората не бързаха, не бяха нацупени и не изглеждаха уморени. точно обратното! И това леко жегване, качваш се на метрото за вестфаленщадион, където след минути започва мач от световно първенство по футбол. пееш в метрото. виждаш мексиканци, бразилци, японци, пропътували половината свят за да пътуват с това метро. слизайки вече бях забравил бохумското сиво "n?chste haltestelle - brenscheder stra?e" и реферата в петък и че утре съм на лекции и после на работа. всъщност чак сега се сетих за тях. тогава вече ме хвана празникът. до нас беше стадионът, ние бяхме там, където гледаха милиони хора по света. викахме, развявахме бразилски знамена, свирихме със свирките. както всички останали. питаш усмихнат полицай "къде е партито" и той ти казва - халле 1, надясно. разбира се, нямахме билети за мача, нямаше и как да се набутаме без билети. но и халето беше преживяване - много хубава зала, имаше най-малко 5000 души, три видео стени, мексикански вълни, знамена на фифа, бразилци, японци, германци, българи, хървати, англичани, африканци, заедно. и чувството че си там, че всичко е на една крачка от теб. Нямаше "агитки", японци и бразилци бяха заедно. голове, емоции и бира.

след това обратно. разходихме се из центъра, да видим там как е празникът. очаквах да е готино, но наистина видях повече, бях впечатлен. die welt zu gast bei freunden и heute neue freunde machen (светът на гости при приятели и направи нови приятели днес, първото е мото на световното), наистина беше така. всички празнуваха. не съм си мислел, че футболът може да е нещо различно от "левски - свине, свине, свине" и "бий чорбата по главата, бий бий бий". е, може. Може бразилия да бие с 4 на 1 и бразилци и японци да се прегърнат, буквално, да се радват заедно. самба, шум, празник, усмивки. и красивият дортмунд.

Това е резюме. цялата история с хората които видяхме и с които се запознахме е много дълга. а аз все пак след 4 часа съм на лекции, после директно на работа. искам и да поспя все пак. важното е, че изчезнах. и е много по-голяма емоция отколкото очаквах, дори и да не си запален футболен фен (какъвто е случаят при мен). И ще изчезна пак. Този път ще е за цял ден. И на четвъртфинала в гелзенкирхен, и на полуфинала в дортмунд, може и на осминафинала там да отидем. защото е истински празник.